40 минути - Shorty - 2008-12-03 18:00:24

Обичам да слушам FM+ докато пия кафе. Тази сутрин бях притеснен от хороскопа си - казваха ми, че днес ще изживея невероятно сексуално преживяване. Дълбоко се притесних - казах си, значи и този ден ще е в гъза - или от банката ще ми се обадят "Хер Караниколов, СитиГруп реши да ви закрие сметката, моля изравнете...", или от университета - "Хер Караниколов, нашият софтуер показва не сте положил успешно еди-кой-си изпит, следва ексматрикулация. Моля, елате да си вземете лично свидетелството за ексматрикулиране (това на немски би изглеждало така: Exmatrikulationsbescheinigung)", или пък ще ми звъннат от общината (Kreisverwaltungsreferat) "Хер Караниколов, със съжаление трябва да ви уведомим, че вашето разрешително за престой е от днес невалидно. Моля, напуснете Федералната Република в рамките на...". Слава Богу, такъв секс не видях и си мислех, че ми се е разминало, докато не реших да ям и после да си ходя.

Знаете колко обичам да говоря за нашата университетска столова. :))) Е, днес реших, че ще хапна филе от риба треска с мексикански червен сос. Попитах циганина на тездяха дали сосът е сладък и след като ми отговори "нищо сладкo!", си взех. Пет минути и една супа с чернодробна кнедла по-късно, хапвайки си рибка със сос, установих, че дъвча парче смокиня. От мармалад. Със захар. Много. Не ми се вярва мексиканците да слагат смокини в табаското и лютеницата си! Виж, на германците им отива, така че веднага ги заподозрях!

Малко по-нататък, псувайки ту немската кухня, ту мазния циганин с черпака, се оптравих към метрото. Моят факултет, както факултетът на Зеления пуяк се явяват последна спирка. Не знам дали съм ви казвал, но съм способен да изкривявам време-пространствения континиум, но никога в моя полза. Защото, когато се появя на спирката, до влака остават винаги 18-19 минути. Щото е на 20 и туко-що е заминал! По изключение понякога остават 8 или 9. В моментите, когато е на 10! Та, днес не беше изключение. Когато пристигнах, беше на 18. Реших да се поразтъпча мъничко и когато се върнах, оставаха две минутки. Смъкнах се по стълбите кротко, а метрото любезно ме чакаше. Е да, но обичам да се качвам по-напред. Това не е проблем, понеже машинистът обявява тръгването на влака, особено ако има хора отвън. Е, този път мотрисата беше от новите, роботизирана, с генериран женски глас, и по принцип потегля от първа спирка така:

1) U6, в посока клиника Гросхадерн
2) Уважаеми пътници, влакът потегля след малко (пауза)
3) Моля, отдръпнете се
4) Сирени (не, не е сирене) + затваряне на вратите

Е, ходя си аз покрай влака и се чува направо "Моля, отдръпнете се" + сирени, а вратите още на "моля..." тръгнаха. Аз, разбира се, точно в този момент бях между два вагона и нямах никакъв щанс. Яко псувни по ватмана и шутове по влака, дееба робота, дееба (добре, че не ме арестуваха), не можах да тръгна 40 минути оттам.

С други думи, все пак получих лека дозичка сексене и сега се оглеждам да си го върна на някого, във връзка с което излизам...

Рейтинг

Коментари

vaso - на Thu, 4 December 2008
"Сирени (не, не е сирене) + затваряне на вратите"
Блахахахахаахахаххааа!!! Сиринито да ни би да свърши!
Ааа как се размях ужасно. Маймуно къса, ти колко си долна!!! :D
rutash - на Wed, 3 December 2008
Представям си програмиста, дето трябва да поправи проблема:
- А Вие точно какво правехте, когато влакът потегли?
- Миии ... крачех напред, исках да се кача по-отпред.
- Аааа ... полека, полека. С каква скорост? Н акой крак бяхте стъпил, когато тръгна? ...

Ти го обичаш това място. Какво са 40 минути! Те пак направиха влак - с рейсовете беше по-екшън.