Зебра - Shorty - 2010-10-02 20:59:36

Хайде, няколко статийки ударно, че нашто вече на нищо не прилича!

Понеже нашето правителство усилено строи магистрали, имам да споделя малко от немския опит в областта на пътното строителство. Не, че Германците са по-добри от нас в това или каквото и да било друго, разбира се, но понеже по българската телевизия все чувам, че строим аутобани, искам да отбележа, че магистралата НЕ е аутобан. Значи, фрийуей, моторуей, хайуей, суперстрада, магистрала и т.н. може и да значат едно и също нещо, но аутобан е нещо отделно и уникално. По-големи радиуси на завоите, ВИРАЖИ, подробна маркировка, радарни и електронни системи, които в зависимост от трафика коригират ограниченията на скоростта и всякакви системи за сигурност позволяват (в общия случай) отпадане на ограниченията и можеш да си пикираш и с 300 км/ч, ако колата ти го може.

Казвам това, защото 1 км от магистрала "Марица" струва около милион евро (а след източване на фонда и по-малко), а километър аутобан - около три пъти повече. Снимката на мазната зебричка вдясно, разбира се, не е от аутобан (те са по-добри), а от пред факултета по информатика на ТУМ, но е със сходна "боя" (без перлите, само някакъв си по-бейсик отражателен агент). Когато видях зебрата се сетих за репортажа на Господари на ефира за зебрите на бул. "Прага" - онези, белички на червено фонче. Та, в репортажа се възмущаваха, че били се изтрили... Ами, аз още като ги видях чисто нови, можех да си им го кажа - да идват другата седмица да снимат... То гранитните павета се изтриват, пък какво ли остава за блажна боичка трийсе стинки литъра на едро (а в бюджета 70 стотинки предвидени).


Та, искам да отбележа (следващите снимки го показват), че немската зебра не е нещо ДВУдименсионално, а ТРИдименсионално - дебело е като вафла Мура и като го настъпиш, го усещаш в колата. Тук Админ-пуяка може да потвърди, вярвам.
На третата снимка съм ви показал най-елементарна улица в краен квартал. В смисъл, ненатоварена и едва ли не, маловажна (естествено, DIN не прави разлика). Вдясно се вижда педя мазен асфалт, а това под него е бетон, който не ми се иска да знам колко дълбоко отива. Винаги съм се чудил как немските бордюри не се накланят напред от бурени и как височината им е равна през годините (или се изравнява плавно с платното, заради инвалиди).
Нищо по-просто. Виждал съм поставяне на бордюр (така ли се пише, дееба?), който представляваше гранитен къс с дължина към метър (М Е Т Ъ Р). От този метър, остават да стърчат 30 мм отгоре, а отпред машина отъпква една педя от асфалта, за да се образува няколко милиметра канавка за оттичане (пътищата са наклонени 2,5° навън за дренаж). А там, където ще минава нещо по-тежко от лека кола, примерно трамвай, се полагат бетонни фундаменти и после релси. В смисъл, първото не се прескача, ами се прави.

Сега, разбирам, че тия работи струват пари и "нямаме", обаче в Мюнхен, който е колкото София има около... два мола. Та, тия хора, дето имат пари да строят молове, няма ли кой да ги излъже, че има далавера в строенето на пътища, та да заимаме за нула време пътища като слънце?

Рейтинг

Коментари

vaso - на Tue, 5 October 2010
Хубава зебричка, дори можеш да я пояздиш. :)
rutash - на Sun, 3 October 2010
Така, първо поздравления, че най-сетне някой е писал. Това съм го разказвал много пъти на хората, но сега вече имам материали и за нагледно. Браво за снимките, сполучливи са.