По идея на един долен Изрод, решихме да разнообразим краткия уикенд (мероприятеието беше упоменато и всички желаещи - поканени. Сърдете се на себе си, че не сте дошли). Лишавайки се от спането до обяд, и обикалянето по кафета цял ден, приехме присърце идеята за разходка сред природата. За целта се събрахме рано, рано - към 10:30, кой с каквото караше, на сборния пункт за групово сметоизвозване.



За нула време се организирхме, напазарувахме не повече от 3 кила месо и всякакви други неща за ядене и пиение и се понесохме. Пътя беше поносимо надупчен, което което ни донесе известно разнообразие. Някои хора се забавляваха на 2 колела, други се търкаляхме на 4. Бързо достигнахме крайната си дестинация, а иманно язовир Огняново.



Пристигайки на място ни отне известно време да решим откаде точно да превземем язовира и бидейки най-долни люде, предприехме маневри за обход и щурмувахме изодзад. Както всеки би очаквал, "изодзад" се натъкнахме на страхотна кал. Но една лепкава кал, не би могла да спре цяло стадо пуяци и следкато я прегазихме и омазхме возилата до неознаваемост се установихме на едно чудесно местенце.



Настана суетене с цел събиране на каманйе и дръве, защото вече бяхме гладни. Обиколихме гората, стресирхме животните, ровихме из храстите но всичко беше мокро след тоновете дъжд прединшия ден. Тогава този Изрод - Пешко, отиде до селото и оттам довлече походен чувал от, който съдържаше: сухи дръве, скара и вестници "3та възраст" - всичко необходимо за приготвянето на месо при полеви условия. И не след дълго огънят беше факт.



И след известно време прекарано около огъня ми е трудно да ви опиша каква софричка си спретнахме и как налазаихме храната от всякакъв тип и произход. На трапезата преобладаваха пържоли и мръвки, както и разни други разнообразни мезелъци. С невиждана лекота и финес и не без помоща на мощни уригни, разтъсващи наобикалящата ни гора и потрисащи обитателите и, успяхме да усвоим почти всичко което си бяхме донесли.



След мощното хранене настана ред за почивка и мръхтеж на шарена сянка. Натъркаляхме се върху чувала на Пешко, просто защото никои друг не се беше сетил да вземе и зачакахме да започнем да мрем в следствие на заобикалящата ни действителност. Следкато не умряхме в продължание на близо час, решихме, че явно ще ни се размине и този път.



Мина известно време преди на някой изобшо да му хрумне да се надигне, но този момент нарая все пак дойде. Събрахме всичко, което бяхме донесли, защото не върви едни долни боклуци да замърсяват природата с други боклуци. За съжаление, посетителите на язовира преди нас се бяха погрижили за качественото му замърсяване - нещо което не им прави чест, защото мястото е наистина красиво и нищо не пречи да не не оставяш след себе си кочина.



Натоварихме се отново по машините и поехме обратно към "големия град". Отбихме се до гаража на Пешо, защотото срещата с гъстата кал беше разказала играта на иначе чистите кола и мотори. Машините бяха изкъпани и приведени отново в вид удобен за каране в градска среда. И след така създалата се мотомивка денят беше завършен с тържествено ядене на сладолед и задоволство от добре уползотворения кратък уикенд.