Нещо свежо, благодарение на Орогундури (дано го пиша правилно), който явно сам няма да се сети да го постне.
Източник: http://epiqe.log.bg/article.php?article_id=8450

Гладни години. Няма хляб. Ровя из в-к Позвънете. Обяви. "Кастинг за млади жребци. Добро заплащане. Еротичен филм за чужбина. Тел..."

Обадих се с идеята, че щом искат коне трябва да им трябват и ездачи, а аз преди да се науча да доя магарицата на село съм я яздил и веднъж кон съм яздил. Ама за малко.Нарекоха ме шегаджия, но ме поканиха за кастинга. Коне не видях. А и не разбирам как може да се пъхне кон в този апартамент. Оставих си BMX-а в коридора.

- Одобрен си за филма. Утре снимаме. 300 лв на ден. Здрав ли си?

- Хремав съм, щото тоз грип....

- Ок, ставаш. До утре..

Малий, толкоз пари!? Голям кеф.



На следващия ден ходих на баня и се курдисах първи. Иде режисьора.



- Ясно ти е, че ще снимаме порно?

- Но?

- Какво "но"?

- Не, нали вие казахте "Ясно ти е, че ще снимаме пор, но...?" и аз чакам за "но". А защо писахте коне, а сега пор?

- Моля? Ще снимаме ПОРНО..

- Но?

- Ще снимаме порнографски филм!

- "пор, но графски филм"?! Графски щото сме царско време? - недоумявам аз пропит от девствената ми същност



Тук той ме заряза, грабнаха ме едни със слушалки в ушите, дадоха ме на едни дето ми пудриха всико, съблякоха ме и бам...пъхнаха ме в една стая с голи жени и мъже, които правеха какво ли не. Абе срам, не срам - ще ви кажа. Секс!

Омърлуших се. Кървави пари са тези 300 лв на ден. Нямаше как. Казаха ми -влизаш и почваш да я ближеш онази там долу?

Фон. Музика на Мънго Джери "Ин дъ самъртайм" Сещате ли се? Чип чи чип , а....

Отивам аз, тя се разкрачва. Навеждам се аз. Camera! Action!



- Ъ...може ли само да...?

CUT! - крещи режисьора - Какво има бе?!

- Ами тя мирише на пишано долу - вдигам раменца, а останалите се споглеждат и се ухилват.

- А на какво да мирише бе, чобан? На чубрица ли? Айдееее...



Camera! Action!

Навеждам се аз и ...ближа. А носа ми тече. Едни зелени сополи текат от мен и се сливат с нейните течности. Не мога да дишам. От опитите ми да дишам се образуваха балони в сополите ми. Закашлях се. Повдигна ми се.



- CUT! - крещи режисьора - какво стана пак?!?!

- Косъм - и изпружих врат, след като се бях затичал към него да погледне в гърлото ми.

- Какъв косъм бе? От къде се извъди ти бе? От Марс ли?

- От Трошево съм. Да не познавате някой там?

- Връщай се и повече без изцепки!!!



Camera! Action!!!!!!!!!

Нещо хич не ми хареса отношението. Тези хора не са хубави. Ближа аз, а си мисля за мои неща. Въй?! Колелото?!



- Ъъъ..може ли пак? - вдигнах ръка като за изпит аз

- CUT! CUT! Какво пак бе, говедо?

- Може ли да отида до коридора за да си заключа BMX-a, че да не ми изчезне. Имам си и катинар

- КОЕ ДА ЗАКЛЮЧИШ?!

- ВМХ-а, колелото, като от филма...

- И сега ли се сети? Какво прави досега? Защо не го заключи? Какво прави?

- Ми...близах...

- Преди това бе, чвор?! Бягай и се връщай!!!!!



Отидох в коридора, после в тоалетната, вдигнах капака, пъхнах си главата, пуснах капака и ..изревах с всичка сила. Не обичам да ме наричат "дърво". Върнах се.

И пак...

Camera! Action!

Сега мен ще ме ближат. Легнах аз по гръб и ...



- Кхххниии... - изгърчотих се при първия допир още



CUT!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!



- Кажи бе, делиорманецо - режисьора пак ме обижда и доби цвят на козе виме след двудневно нонстоп доене - какво пак? Косъм? Мирише? Колелото? Забравил си да си платиш тока?

- Много ме е гъдел...а и тя ми пипа дупето...ама вътре...с пръст



След увещания, кандърми и обещания от моя страна продължихме. За да не ме е гъдел тя си завря пръста в дупето ми. Заболя ме и очите ми почти сълзяха. Камерата не ме снимаше в лицето. Тези 300 лв ще ми излязат през....дупето.

И воистина возкресе. Онази си дръпна рязко пръста и аз ....се нааках.

То после не беше CUT!!!, не беше чудо...Караха ми се, търсеха хавлии, бърсаха някакви плаки, проветряваха, а беше зима....



Изгониха ме. От 300 лв ми отписаха хавлии, пропиляна лента, декори...

Останаха ми 0.80 лв...

Качих се на ВМХ-а и газ към нас. Със стотинките си купих две рогчета. Разкошни соленки. Най-хубавото нещо в този ден за мен. Затова пиша и в клуб "Любов" - за любовта ми към рогчетата. Обичам рогчета!

strunz.be