Аз обичам, макар и не твърде често, да ходя на театър. Затова, след поредната покана от приятели да се присъединя към тях за културна проява откликнах с ентусиазъм. Преди това, обаче, реших да прочета отзивите за избраното от почитателите на Мелпомена произведение.

"Идеалният мъж" от Оскар Уайлд
Народен театър „Иван Вазов“

Постановка Тиери АРКУР, Сценография и костюми Елена ИВАНОВА, Музика Румен ЦОНЕВ,
Хореография Анна ПАМПУЛОВА

Участват Стоян АЛЕКСИЕВ, Владимир КАРАМАЗОВ, Юлиан ВЕРГОВ, Иван ЮРУКОВ, Мария КАВАРДЖИКОВА, Биляна ПЕТРИНСКА, Марта КОНДОВА, Милена АТАНАСОВА, Теодора ДУХОВНИКОВА, Елена АТАНАСОВА, Стоян ПЕПЕЛАНОВ, Любомир КОВАЧЕВ

„Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него“, обичал да казва с присъщото си бляскаво остроумие Оскар Уайлд.

А как стои въпросът с идеала? Идеалът за живот. Идеалът на мъжа, идеалът на жената. Способността да различиш собствената си амбиция и амбицията на близките си от скования облик на невъзможния стремеж на всяка цена да се съхрани Идеалът!

Във великолепната си комедия Идеалният мъж Оскар Уайлд заплита сложна интрига от изнудване, бляскаво настояще и тъмно минало, приятелство и любов, вярност и предателство, за да докаже, че истината рядко е чиста и никога проста. В нея смехът води със себе си неудобството и удоволствието да виждаш как другите правят твоите грешки, а също така е и проводник на политическа поука, винаги присъстваща в творбите на Уайлд.

В Идеалният мъж Оскар Уайлд говори за корупция, за уважение спрямо другия, което не бива да се смесва със сляпото желание да го подчиниш на своите желания, а също и за цената, която всички трябва да заплатим за действията си, и подлага на изпитание всички човешки взаимоотношения: мъж - жена, баща - син, приятелство.

Звучи многообещаващо, ще се помислите (както и аз). Да, ама не! Защото, когато написах името на постановката в Google, първият резултат беше ето този:
http://tataf.blogspot.com/2007/12/blog-post_13.html

Блогът е дело на "долен" събрат, който, по мое скромно мнение, заслужава да бъде поканен в редиците на долните. При преглед на статиите от блога му се убедих в качествата му.

Но да не се отклонявам прекалено много от темата. За мое огромно съжаление, реших да се откажа от мечтаното и планувано посещение на храма на Мелпомена в София (Народния театър) и ми е интересно дали някой от пуешката партия е посещавал тази постановка и какво му е мнението?