Мина се време, та реших и аз да понапиша нещичко в блога. Бях обещал на Ру да разкажа малко за моето пътуване из ЕС, което предриех миналата година. Въпросното пътуване се състоя в първите седмици на ноември 2008.
Бях обещал преди известно време (ако не се лъжа през 2002) да посетя Полша, та най-сетне се реших да направя малка разходка. Понеже се очертаваше, че ще имам и малко багаж за BG, който нямаше да се събере в 1-2 сака, за целта в рамките на 4 дни успях и да си намеря превозно средство.

Цялото пътуване беше разделено на 2 етапа - 1. Германия(Мюнхен)-Полша(Краков), 2. Полша(Краков)-България(Добрич).

С тази малка и симпатична количка се отправих в ранни зори по А9 посока Нюрнберг, следваха Плауен, Цвикау, Кемниц, Дрезден, Гьорлиц. Последния е също така на границата с Полша, където се нарича Згожелец. По принцип през Чехия пътят щеше да е по-кратък, но използвайки максимално аутобана всъщност се печели време.
Напускайки бундесрепубликата, с ужас установих, че братята поляци активно се готвят за европейското първенство по футбол и ремонтират де що пътища имат. Не ремонтират на парче, ами всяка община е почнала и по целия път до Краков наблюдавах ремонтните работи. В сравнение с пътната обстановка в БГ мога да кажа, че е по-добре, но аз лично останах леко разочарован - очаквах повече.
Тук искам да спомена един интересен епизод, който се случи малко преди да пристигна в Краков. Бях свикнал с гледката, добре натоварени камиони да подобряват рекордите за скорост. Но едно Волво особено ме впечатли, едновременно с това напомняйки за това, че Полша е католическа държава. Забелязвайки бързо приближаващите светлини в огледалото, особено впечатление ми направи един предмет, закрепен очевидно в средата на предното стъкло - а именно кръст, светещ в червено. Та става следното - леко изморен от цял ден шофиране, един кръст бързо растящ в огледалото. Трябваше да погледна още веднъж, за да съм сигурен, че не сънувам.
Както и да е, пристигнах благополучно в Краков, където останах 4 дни.
Както правих и видях там, ще разкажа в друга статия.

Та след като погостувах, беше време да продължа посока Черно море.
Сега щях да имам възмоножността да видя Словакия, Унгария и Румъния.
За Словакия мога да кажа, че има какво да се види, но си личи, че не е Чехия.
За Унгария - беше приятно пътуването, можеха спокойно да отпуснат по една табела на 20 вместо на 50 км, вечерно време става по-трудно за ориентиране.
Минах покрай Дебрецен, където според мен трябва някой ден да се опита и местната кухня (Debreciner).

Малко преди унгарско-румънската граница реших да пренощувам в пансион - добро решение, като се има предвид следващия ден, за препоръчване на всички, пътуващи през нашата северна съседка. Още с влизането си в Румъния, човек стъпва на Балкансия полуостров. Невероятна разлика - почнаха се дупките, липсващите табели, и т.н. Като румънеца е решил, че на пътища от европейската мрежа няма смисъл от табели, насочващи към столицата примерно. Имат табели, но те за следващото населено място, няма значение колко жители. Върхът обаче е, че се минава задължително през цялото село/град. Естествено с 50 км/ч, защото Дачиите дебнат.

Достигайки Карпатите, се почна 4 часа слизане, последвани от 4 часа изкачване на планината. Едва сега, наближавайки Букурещ, се качих на магистрала, и то за цели 110 километра. Последва десен завой посока Джурджу (Гюргево).

Там срещу скромната сума от 10 евро се минава по Дунав мост, който естествено е неосветен и нуждаещ се от ремонт, добре че са ТИР-вете да бият спирачки, та да се усеща човек къде дебнат големите дупки. И така, понеже пиша това от компютъра на късия пуяк, ще приключвам. Скоро ще последва и малко информация за Полша, където определено има какво да се види!