Събота/неделя се наложи спешно да докараме колата на Бай ви Мише, щото той не можел вече без кола, риш ли. Та трябваше по спешност да се занесем до Мюнхен. И понеже не намерихме нормални самолетни билети, blade ни уреди да летим с Alitalia през Рим.
Аз от опит знам, че с Alitalia не е добре да се лети. Не е имало случай да летя с тях и да не съм съжалил поне малко после. Така стана и сега. Но първо за Рим.
Значи в Рим е ужасна жега, пълно е с камънак и туристи, които щракат наред с фотоапаратите и пицата в София е пъти по-яка от там. Иначе карат безумно и по това доста си приличаме. Въпреки това спират на пешеходни пътеки, ние оставаме ненадминати.
Полета беше със 7 часа престой, така че имахме време да се разходим из града. Хареса ми уговорката на такситата - от и до летището таксата е 40 евро, без значение до къде пътуваш. Идеално ако сте поне трима, излиза по-евтино от влака, пък ви стоварват директно на колизея, който си е един камънак като цяло.
И така - разгледахме града на бързо, занесохме се до Ватикана и успяхме да реализираме класиката - да отидеш в Рим и да не видиш папата. Сигурно спеше, не знам - хвърляхме камъчета по джама, викахме, ама той не излезе. Нищо - другия път.
Пътуването към Мюнхен се отложи с 4 часа, защото все пак това са италианските авиолинии. Добре, че не чекирахме никакъв багаж. След като висяхме на пейките 4 часа като сополи и една италианка любезно ни казваше през 10 минути, че ей сега ще излетим, най-накрая стана чудо и полетяхме към Мюнхен.
А Мюнхен си е все така, както си го знам. Естествено изпуснахме магазините и се наложи направо да се изсипем в кръчмата. Хапнахме, пийнахме и така. Беше идеално.
На връщане нямаше проблеми, колата се справи идеално с пътя. Можеше да пътуваме и по-бързо, ама важното е, че стигнахме. Като цяло си е приключение и съветвам всички да си отделят повече от два дни, ако са планирали подобно нещо. Ай със здраве!